Иран обмислял балистичен удар по украинско пристанище след унищожения кораб „Ана“

🇮🇷⚡️🇺🇦 Режимът в Иран е стигнал до обсъждане на евентуален удар с балистични ракети срещу Одеса в отговор на потопения от украински дронове ирански сухотоварен кораб, но е отложил решението след поредица от дипломатически контакти. Това съобщи The New York Times днес, позовавайки се на ирански и западни служители. Запознати с разузнавателните сведения са очаквали да се ограничи до ракета с малка бойна глава, която да направи символичен жест, без да предизвика тежки щети.

Поводът е украинската операция в Каспийско море, проведена нощта срещу 25 юли. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че далекобойни ударни дронове са поразили на около 1000 км от територията на страната товарните кораби „Порт Оля 2“ и „Бегей“, ракетен катер от проект 12418 „Молния“ и платформата на нефтеното находище „Владимир Филановски“. Президентът Володимир Зеленски оповести „много силни резултати“ от атаките срещу съдове, използвани за превози на военни товари, свързани с Иран, както и по боен кораб. В същата нощ беше унищожен и иранският 90-метров сухотовар „Ана“ (IMO 8934491), тръгнал от Астрахан към Бендер Анзали. Загина 23-годишният ирански моряк Нима Моради; данните за ранени се разминават – иранско външно министерство съобщи за един, а Iran International за трима. Каспийско море не е нов театър на бойните действия за Киев: по данни на Maritime Executive първите му удари по руските активи в акваторията му датират от ноември 2024 г. при Каспийск, а Defence Express припомни успешното унищожаване на товарния кораб „Порт Оля 4“ от Силите за специални операции (ССО) през август 2025 г.

Основният повод за дипломатическо напрежение е товарът. Техеран настоява, че „Ана“ е транспортирал валцувана стомана, изпълнявайки стандартен курс и че Иран никога не се е намесвал в конфликта между Русия и Украйна; Руският външен министър Сергей Лавров също определи товара като цивилен. В същото време украинският посланик в Израел Йевген Корнийчук заяви, че на борда е имало компоненти за ракети и дронове, а не цивилни стоки. Двете версии за товара не съвпадат, а маршрутът Астрахан–Бендер Анзали води към Иран, докато украинската обосновка за законна военна цел стъпва върху доставките за Руската федерация. По-твърдо документиран е случаят с другите два кораба, които са документирана мишена на санкции, „Порт Оля 2“ на Министерство на финансите на САЩ, „Бегей“ на британското, а според данни на украинското разузнаване „Бегей“ е возил боеприпаси, артилерийски снаряди, бронежилетки и каски, като екипажът е спирал системата за автоматична идентификация (AIS) при преходите между ирански и руски пристанища.

Реакцията на Техеран ескалира в рамките на три денонощия. Министерството на външните работи привика украинския шарже д'афер, за да протестира срещу „враждебен и престъпен акт“. Външният министър Абас Арагчи определи удара като нарушение на Устава на ООН, което „не може да остане без отговор“, и обвини Израел, че се опитва да въвлече Европа във войната си; иранската позиция беше изложена пред върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас и Лавров. Ебрахим Азизи, председател на Комисия по национална сигурност и външна политика в парламента на Ислямската република, определи украинския ход като погрешно изчислен и заплаши, че „Украйна също може скоро да разбере, че Иран не оставя действията без отговор“. От Москва Песков определи удара като нападение „срещу самия Иран“ и вписа Каспийско море в „разширяващата се география на терористична дейност“, поставяйки го редом до газопроводите „Северен поток“ и Каспийския тръбопроводен консорциум.

Вътре в Ислямската република отговорът се оспорва открито. Консервативният „Кейхан“ представи удара като стратегически сигнал, чиято цел е Иран да бъде въвлечен във въоръжена ескалация на север. Военният анализатор Нима Акбархани предложи друга посока: „Стратегическият и точен отговор е да бъдат ударени европейски интереси, а не емоционално действие.“ Срещу тях бившият дипломат Куруш Ахмади алармира, че отварянето на нов фронт би наложило прехвърляне на войски в тази посока и би приближило НАТО до конфликта, а политологът Мазияр Агазаде описа възмездието като безполезен и изтощителен нов фронт с непропорционална цена.

Оръжието, което би било нужно за подобен ответен удар, очертава ограниченията на замисъла. Иранските ракети със среден обсег, сред които Ghadr-110 и Emad от семейството на Shahab-3, двустепенна с твърдо гориво Sejil и , се обявяват за около 2000 км при бойни глави от 700 до 1500 килограма. По права линия от Техеран до Одеса разстоянието възлиза на около 2100 км, от северозападния край на страната – под 1700 км. Малката бойна глава, за която говорят източници на The New York Times, следователно не е само начин щетите да бъдат ограничени; по-лекият полезен товар е това, което купува обсег в този край на скалата. По същата логика най-далекобойният вариант на Khorramshahr, деклариран за 4000 км, по оценка на Defence Express почти сигурно постига разстоянието за сметка на значително намален полезен товар. Евентуалната траектория на полета пък минава над Южен Кавказ и Черно море, тоест над въздушното пространство на държави, които не са страна във войната. Украинската отбрана не е строена за този клас цели: Patriot има ограничена ефективност срещу балистични ракети със среден обсег, а системите, проектирани именно за тях, като THAAD и Arrow-2 и Arrow-3, не влизат в украинския арсенал.

Отдръпването дойде след проведен разговор по телефона. Във вторник Арагчи разговаря с украинския топ дипломат Андрий Сибиха, след което написа, че е получил уверение, че нападението над иранския кораб е било непреднамерено и Украйна не търси ескалация; Техеран поиска обезщетение за нанесените загуби и заяви, че самият той също не търси ескалация. Сибиха описа същия разговор с друг акцент, като съобщи, че е предупредил Иран да се въздържи от възмездие и да спре подкрепата си за руската военна агресия срещу страната. В случая Иран си прави сметка в още един контекст: от 24 юли американските и иранските удари са на пауза, а заместник-външните министри на Иран и Оман водят преговори в Техеран за режима на корабоплаване през Ормузкия проток. Втори фронт на 2000 км от собствените му граници с противник извън собствения театър, би струвал на Ислямската република точно този преговорен процес.

Формално Украйна не се намира във военен конфликт с Иран, но от март нейното присъствие в държавите от Персийския залив е регламентирано – Зеленски подписа двустранни споразумения за сътрудничество в сферата на отбраната със Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар. Киев подпомага общо пет държави, сред които и Кувейт и Йордания, в противодействието на иранските дронове; 201 украински специалисти вече работят в първите три страни. Логиката на размяната е откровена: украински прехващачи за скъпите зенитни ракети, които Заливът изразходва по дронове и които не достигат на Киев срещу руските удари. Следователно тези последни заплахи, идващи от Иран, не се отправени към неутрална държава, а към противник отвъд залива, който вече е разположил 200 от най-добрите си специалисти, за да неутрализира иранските способности в дроновата война.

Свободата на Киев за водене на бойни действия по вода се стеснява и от Вашингтон. След като украински дронове поразиха четири танкера край Новоросийск, единият от които беше нает от Chevron, президентът Тръмп предупреди Украйна да не удря неруски плавателни съдове в Черно море; изпълнителният директор на компанията Майк Уърт разговаря с висши американски служители преди да отправи предупреждението, писа The Wall Street Journal. Новоросийск е крайната точка на Каспийския тръбопроводен консорциум, по който казахстански нефт тръгва за Европа, около 2% от световния дневен добив, считан за алтернатива на руския износ.

Ударът по „Ана“ засега остава без отговор, но Техеран не е обявил случая за приключен, а обезщетението, което иска, е единственото решение, за което двете столици са се съгласили да говорят. Дали ситуацията ще се успокои, ще стане ясно от няколко проверими белега: дали Киев ще повтори удар срещу кораб под ирански флаг, дали иранската страна ще получи компенсация и дали необявеното прекратяване на огъня между САЩ и Иран ще продължи, след като снощи беше нарушено от изненадващ ирански ракетен удар срещу авиобаза „Мувафак Салти“ в Йордания. Нов украински удар в Каспийско море, докато преговорите с Оман са в застой, повишава вероятността заканата на Азизи да бъде изпълнена, а тогава спорът вече няма да е за един кораб и един загинал моряк, а за това дали украинските пристанища влизат в списъка с цели на иранските ракетни сили.

📸 Снимка: Абас Арагчи, министър на външните работи на Ислямска република Иран, посочи в изявление, публикувано във вторник на неговия профил в Х, че украинският му колега Андрий Сибиха е описал удара срещу ирански товарен кораб в Каспийско море като непреднамерен. (Hadi Mizban/Associated Press)

Украински дронове удариха оръжейния маршрут Русия–Иран в Каспийско море

🇺🇦💥🇮🇷 Украински дронове нанесоха удар по руски ракетен катер, два товарни кораба под санкции и нефтена платформа в Каспийско море – затворен воден басейн, през който преминава част от потока на оръжие между Русия и Иран. Операцията, потвърдена лично от президента Володимир Зеленски, разкри един от най-чувствителните маршрути на руската военна логистика. Техеран обяви, че ударът е причинил смъртта на моряк от ирански търговски кораб, а друг е бил ранен, описвайки атаката като „акт на агресия“, който може „да разпали и разшири“ войната.

Зеленски описа операцията сдържано: „Постигнахме много силни резултати с далекобоен удар в Каспийско море – включително по съдове, използвани за военни товарни превози, свързани с Иран, както и по военен кораб.“ Той определи цялата серия от действия като „далекобойни санкции в отговор на руските удари“, без да навлиза в подробности. Те бяха предоставени по-късно от Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

Според данните на СБУ украинските дронове са поразили нефтена платформа „Филановски“ на „Лукойл“, ракетен катер от проект 12418 (клас „Молния“), боен кораб от състава на Каспийска флотилия и два товарни кораба – „Порт Оля-2“ и „Бегей“.

Първият кораб, плавал под руски флаг и собственост на санкционирано корабно дружество, е използван за превоз на военни товари между Иран и Русия. Вторият е кораб за сухи товари, който според СБУ твърди, че е транспортирал „боеприпаси, артилерийски снаряди, бронежилетки и каски от Иран“. Екипажът редовно е изключвал системата за автоматична идентификация (AIS) по време на плаванията между двете държави.

Каспийската операция е част от по-мащабна нощна вълна от украински удари. По думите на Зеленски тя е засегнала още завод в Киров, доставящ компоненти за руско оръжие, логистичен център в Екатеринбург, петролна рафинерия в Тюмен и горивен склад в Ростов на Дон. СБУ съобщи още за поразени елементи от ЗРК С-400 в Ростовска област.

Маршрутът, който Киев атакува, представлява ключов елемент от военното сътрудничество между Москва и Техеран по море. Руското пристанище Оля, разположено в делтата на Волга южно от Астрахан, е свързано с иранските каспийски пристанища, сред които е и Амирабад – възел, който според украински данни участва във веригата за прехвърляне към Русия на произведени в Иран ударни дронове.

Оля е обявеният от руската страна терминал на този транспортен коридор, а платформата „Филановски“ се намира в откритите руски води на северната част от морето, далеч от всякаква фронтова линия. Именно по този воден път, в обратна посока и от ирански производствени центрове, според украинските твърдения от години се придвижват компоненти и боеприпаси, използвани за поддържане на руската военна кампания срещу украинските градове.

Оттук произтича и основното разминаване между двете версии за случилото се. Външното министерство на Иран определи случая като нападение срещу „ирански търговски съд“ и подчерта, че е загинал цивилен моряк – формулировка, която представя засегнатия кораб като част от нормалната мирна търговия.

Украинската позиция и наличните санкционни списъци очертават различна картина: същите плавателни съдове са включени именно заради ролята им в транспортирането на военни товари между Иран и Русия.

Остава неясно дали конкретният кораб, за който Техеран съобщи, че е пострадал, е един от плавателните съдове, посочени поименно от СБУ. Иран не назова кораба, а Киев не уточни кой е иранският търговски съд, за който става дума. Въпреки това твърдението за изцяло търговски характер на товара се разминава със сведенията за превоз на боеприпаси и защитно оборудване при плавания, по време на които системата за автоматична идентификация е била изключвана.

Разминаването между двете позиции се задълбочава от втория основен аргумент на Техеран – твърдението, че Ислямската република „никога не се е намесвала“ във войната в Украйна. Официалната позиция на Иран е, че страната не е доставяла оръжия за руската военна кампания и че единствените признати доставки са ограничен брой дронове, продадени преди руското нахлуване през февруари 2022 г.

Тази версия обаче се сблъсква с натрупани доказателства за употреба на ирански дронове „Шахед“, които руската армия произвежда, сглобява и използва масово за нанасяне на удари срещу украинските градове и инфраструктура. Украинската противовъздушна отбрана твърди, че от началото на войната е свалила над 44 000 такива апарата.

Именно тази последователност – ирански компоненти и боеприпаси, транспортен коридор през Каспийско море и последващи руски удари по украинска територия – Киев посочи като основание за операцията. Така географията на удара се превръща в аргумент срещу твърдението на Иран, че няма участие във войната: според украинската логика самият маршрут показва обратното.

Техеран извика украинския шарже д'афер, за да му връчи официален протест, и предупреди, че „няма да се поколебае“ да защити националните си интереси „в съответствие с принципа на самоотбрана“. Тази заплаха обаче изглежда по-скоро като дипломатически сигнал, отколкото като непосредствена военна опция. Иран се намира в тежък период на напрежение и военни сблъсъци със САЩ и Израел, отношенията му с Украйна остават ограничени, а възможностите му за директен отговор срещу Киев са практически никакви.

По-вероятното продължение остава в сферата на дипломацията – Техеран призова Съвета за сигурност на ООН и европейските държави да „потърсят сметка“ от ръководството на Украйна. В същия контекст възложи отговорността за възможните последици не само на Киев, но и на неговите „поддръжници и подстрекатели“ – ясно насочено послание към западните съюзници на Украйна.

Стратегическото значение на операцията се намира преди всичко в нейната география. Каспийско море е затворен воден басейн, ограничен от Русия, Иран, Казахстан, Туркменистан и Азербайджан. Украйна няма излаз към него, а предоставените от западните партньори оръжия с голям обсег не го достигат: крилатите ракети Storm Shadow/SCALP и оперативно-тактическите балистични ракети ATACMS имат обсег, който е стотици километри по-кратък.

Ударът е нанесен с далекобойни ударни дронове украинско производство – същия клас техника, която през последните месеци достига цели по Волга и Урал, на разстояние около 1000 км от най-близките територии под контрола на Киев.

С тази операция Украйна показва, че руско-иранската логистична инфраструктура вече не може да разчита на пълна защита благодарение единствено на географската си отдалеченост. Сигурността на дълбокия тил се оказва ограничена не само за стационарни обекти, но и за подвижните елементи на самия транспортен коридор.

Ударът беше нанесен в момент, когато и Москва, и Техеран продължават да отричат твърденията за военно партньорство помежду си. Само ден по-рано президентът Доналд Тръмп заяви, че е получил уверение от Владимир Путин, че Русия не продава оръжия на Иран. Поразените в Каспийско море плавателни съдове, санкционирани именно заради участие в този обмен, са материален факт, който трудно се съвместява с официалните отрицания.

Каспийската флотилия изстреля залп от крилати ракети „Калибър“ срещу Украйна.

🇷🇺🚀🇺🇦 Крилати ракети „Калибър“ бяха изстреляни преди броени минути от малък ракетен кораб от проект 21631 „Буян-М“, разположен във водите на Каспийско море, според украински мониторинг канали, които уточняват, че размерът на залпа е 8-16 ракети. Посочената цифра не е случайна – това е точния капацитет на 1-2 платформи от този клас и поставя пореден епизод в дълга, вече десетилетна биография на оръжие, което се превърна в основен инструмент на руския флот за нанасяне на удари в дълбочина.

Малкият ракетен кораб „Буян-М“ е компактна бойна единица с водоизместимост под 1000 тона, чиято ударна мощ идва от 8-клетъчната универсална вертикална пускова установка УКСК (3С14). Тя приема както крилатите ракети „Калибър“, така и противокорабните „Оникс“. Каспийската флотилия на Руската федерация разполага с 3 бойни кораба от посочения клас – „Град Свияжск“, „Велики Устюг“ и „Углич“ – базирани в Каспийск, Република Дагестан, и тъкмо поради географската недосегаемост на вътрешното море флотилията беше идеална стартова площадка дълго време: ракетите се изстрелват от закътан тил и прелитат хиляди километри над територията на Европейска Русия, преди да достигнат целта.

Бойният дебют на „Калибър“ се състоя именно от Каспийско море. На 7 октомври 2015 г. фрегатата „Дагестан“ от клас „Гепард“ и три корвети „Буян-М“ изстреляха 26 крилати ракети 3М14 по 11 цели в Сирия – траектория от над 1500 км, която прекосява въздушното пространство на Иран и Ирак. Това беше демонстративен акт, колкото военен, толкова и политически: Москва обяви на света, че разполага с морски инструмент за нанасяне на удари в дълбочина от клас, който дотогава се свързваше почти изцяло с американските ракети „Томахоук“. Тогавашни оценки на американското разузнаване твърдяха, че 4 ракети са паднали на иранска територия, без да достигнат целта – нещо, което Москва категорично отрече. Независимо от спора, ефектът от посланието беше постигнат.

С пълномащабната война в Украйна от февруари 2022 г. „Калибър“ се превърна от средство за стратегическа поза в ключов инструмент на ежедневната ударна кампания. Изстрелвани от надводни кораби и подводници в Черно море, а когато Черноморският флот се оказа под безпрецедентен украински натиск – все по-често и от каспийските корвети, 3М14 формираха гръбнака на масираните удари по градовете на Украйна. Подсигнатата скорост на полета (около Мах 0,7) и ниската, обтекаема траектория ги правят сравнително бавни, но трудни за ранно откриване – особено когато пускът е от нисък силует на кораб, който за разлика от тежък бомбардировач на голяма височина почти не се откроява за радарите с хоризонтално покритие.

Целите следваха логиката на руската кампания срещу украинския тил. „Калибър“ участваха в системните атаки по енергийната инфраструктура, започнали с масирания удар от 10 октомври 2022 г. – над 80 крилати ракети в рамките на денонощие – и продължили през цялата зима, когато Русия изстреля над 1000 ракети и дронове по електрическата мрежа на страната. Заедно с това „Калибър“ поразиха логистични възли, промишлени обекти и – в множество документирани случаи – жилищни квартали; ударът по Виница от 14 юли 2022 г., отнел живота на над 20 цивилни, беше извършен именно с „Калибър“, изстреляна от подводница от клас „Кило“ в акваторията на Черно море.

Ефективността на ударите с времето претърпя осезаеми промени. През първите месеци на войната „Калибър“ често достигаха своите цели при слаба съпротива. С разгръщането на ешелонирана ПВО, подсилена от западни системи, процентът на прехващане скочи до порядъка на 70–80% за подзвукови крилати ракети като „Калибър“ и Х-101. Тенденцията се открои в нанесените удари от Каспийско море през последната година: на 27 юни 2025 г. украинската ПВО отчете 6 от 6 свалени ракети. През април 2026 г. бяха свалени 8 от тях. Прехващането обаче е непостоянно – когато ПВО е претоварена от множество цели в рамките на комбиниран залп с аеробалистични и балистични средства, резултатът пада чувствително.

И накрая – въпросната неуязвимост на Каспийската флотилия вече е част от миналото. През ноември 2024 г. украинското военно разузнаване (ГУР) оповести първия в историята удар по нея, при който бяха поразени бойни кораби от клас „Гепард“. В нощта на 15 май 2026 г. беше нанесен нова серия от удари срещу Каспийск, по флота от кораби, по рафинерия и офшорни платформи – потвърждение, че тилът, от който днес отново беше изстрелян залп с „Калибри“, все по-малко прилича на убежище.

Украйна удари ракетен катер, миночистач и петролна рафинерия в Рязан

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха удари срещу обекти на военноморските сили на пристанище Каспийск в Република Дагестан и по една от най-големите руски петролни рафинерии в Рязанска област, съобщи Генералният щаб на ВСУ.

Според изявлението на украинското командване при удара по Каспийск са поразени малък ракетен катер и миночистач. Базата се намира на брега на Каспийско море и обслужва кораби на военноморските сили, които са способни да носят ракетно оръжие.

През изминалата нощ украински дронове поразиха Рязанската петролна рафинерия, на територията на която е регистриран голям пожар. Тя е един от най-големите заводи за преработка на нефт в страната с капацитет от около 17 милиона тона суров нефт годишно. Тя произвежда бензин, дизелово гориво и авиационно гориво, включително доставки в подкрепа на въоръжените сили на страната.

Освен това бяха нанесени удари по редица логистични възли на руската армия в окупираните територии на Украйна. В Луганска област украинските войски поразиха склад за боеприпаси край Епифанивка и Ровенки, както и склад за материално-техническо снабдяване в Райгородка. В Донецка област беше поразен склад за електронно-бойно оборудване в Дмитривка.

При отделна атака срещу Мариупол е поразена радарна станция МР-232 „Бусол-С“ и електрооптичен модул на крайбрежен разузнавателен пост на Федералната служба за сигурност (ФСБ) и склад за гориво-смазочни материали.

🔙 Frontline Monitor припомня: Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна унищожиха руски амфибиен самолет Бе-200 и нанесоха удар по многоцелеви вертолет Ка-27 при атака с дронове срещу военното летище в Ейск през изминалата нощ.

Украински дронове в небето над Република Дагестан заплашват основната база на Каспийската флотилия.

🇺🇦✈️🇷🇺 Мобилни огневи групи в пристанищния град Каспийск в Република Дагестан извършват интензивен обстрел със зенитни оръдия в продължение на над час, опитвайки се да спрат поредна вълна украински дронове, насочили се към основната база на Каспийската флотилия.

Местни канали в Telegram разпространиха кадри от продължителна работа на мобилните средства за ПВО над пристанищния квартал и югоизточния периметър на града. Нападението следва логиката и мащабите на серия от украински удари, започнала в нощта на 6 срещу 7 май.

Това е поне третата документирана атака с дронове срещу Каспийск за последните около две седмици. На 24 април руските сили заявиха, че са неутрализирали три дрона от тип „Лютий" над града, един от които паднал в двор на жилищна сграда. В нощта на 7 май Генералният щаб на ВСУ обяви нанасянето на удар по малък ракетен кораб от проект 22800 „Каракурт" край пристанището. Според официално изявление операцията е извършена с камикадзе дронове FP-1 на украинската компания FirePoint, а степента на понесените щети все още подлежи на изясняване. Корабите от клас „Каракурт" имат 800 тона водоизместимост, 60 метра дължина и са оборудвани с 8 установки за вертикален пуск на крилати ракети 3М14 „Калибър" и противокорабни П-800 „Оникс", а също и с 76,2-милиметрово оръдие.

Каспийск се намира на около 1500 км от най-близката територия под украински контрол, което поставя удара от днес до най-далекобойните операции на украински безпилотни системи. Базата е една ключова за провеждане на ракетни обстрели с „Калибър" срещу украинските градове от началото на пълномащабната инвазия, тъй като Каспийско море осигурява разпръсната и до момента считана за защитена позиция за носителите на ракети.

Днешният удар беше нанесен четири дни след друг удар срещу пристанище Приморск на Балтийско море, при който беше част от операция, проведена съвместно от Главното управление на разузнаването (ГУР), Силите за безпилотни системи (СБС), Службата за сигурност (СБУ) и Силите за специални операции (ССО) на Украйна, която засегна друг кораб от проект „Каракурт", зареден с пълен залп от осем ракети „Калибър", патрулен катер и петролен танкер от „сенчестия флот", а също така съоръжения на територията на петролния терминал.

Настоящата атака срещу Каспийск се вписва в най-интензивната серия от украински удари срещу територията на Руската федерация от самото начало на войната. В нощта на 6 срещу 7 май руските системи за ПВО заявиха унищожаването на 347 дрона в 21 региона, а също така над акваториите на Каспийско, Азовско и Черно море.

В периода от полунощ до 07:00 часа сутринта московско време на 8 май Министерство на отбраната на Руската федерация отчете още 264 свалени дрона над същите 21 области. В крайна сметка руското командване съобщи за неутрализирането на 950 безпилотни апарата. Тактиката е съсредоточена върху припокриване на отделните вълни от дронове без паузи, с което дежурните разчети на ПВО се поддържат под непрекъснато натоварване.

За Каспийската флотилия натрупаният ефект от шест месеца на удари е осезаем. След първото попадение на украински дрон, при който бяха повредени фрегатите „Дагестан" и „Татарстан" на 6 ноември 2024 г. сателитни изображения запечатаха разпръскване на корабния състав към някои по-малки пристанища по крайбрежието на Дагестан. Втора атака последва на 30 ноември 2024 г. и трета на 1 декември 2025 г. Настоящата серия от удари на 7-8 май 2026 г. порази именно тези единици, които по-рано бяха изтеглени от Азовско-Черноморския район през последните 18 месеца с цел избягване на удари – потвърждение, че дори Каспийск вече не може да бъде онова безопасно убежище, за което беше считан по-рано.

Ударите се отразяват и върху ролята на пристанищния град като транспортен коридор за доставки на оръжие от Иран. Каспийско море осигурява крайния морски пункт по линията Бандар-Анзали – руското крайбрежие, която се използваше за прехвърляне на компоненти за ударни дронове „Шахед" и резервни части. Концентрацията на украински безпилотни удари по въпросната морска зона заплашва един от основните канали за поддържане на руското производство на дронове.

До момента на публикуване местните власти на Република Дагестан запазват мълчание във връзка с евентуални материални щети и пострадали при атаката. Летище Махачкала, разположено непосредствено в северозападна посока от Каспийск, беше временно затворено от Росавиация при предишните атаки.

Израелски удар в Каспийско море: Унищожени са ирански ракетни кораби в пристанището Бандар Анзали.

🇮🇷🎯🇮🇱 Снимки, публикувани в социалните мрежи, показват последиците от израелския удар срещу активи на иранския флот във военноморска база в Бандар Анзали на Каспийско море, като се виждат разрушения на множество плавателни съдове в пристанището.

Израелските отбранителни сили (IDF) заявиха на 19 март, че военновъздушните сили, подпомогнати от военното разузнаване, са нанесли удари по ракетни кораби и свързаната с тях инфраструктура в района.

Появата на визуални доказателства дава първите индикации от открити източници за ефектите от удара в Каспийско море – регион, който досега не беше свързван с преки израелски военни действия. Снимките показват повредени и частично потопени плавателни съдове, което предполага, че ударът е бил насочен срещу корабите, докато са били на док, с цел тяхното извеждане от строя.

Въз основа на анализ на публикуваните снимки изглежда са били унищожени най-малко два ракетни катера, отговарящи на клас „Sina“, заедно с по-големия кораб „Hamzeh“. Бързите атакуващи катери от клас „Сина“ са оборудвани с противокорабни ракети и се използват за крайбрежна отбрана и бързи удари, докато „Хамзе“ е действал като команден и патрулен кораб на иранския флот в Каспийско море.

IDF не потвърдиха загубите на конкретни плавателни съдове. Степента на структурните повреди, видими на снимките обаче, подсказва, че атакуваните кораби вече не са годни за експлоатация.

Ракетните катери са проектирани за бързи операции в крайбрежни води, носейки противокорабни ракети, способни да поразяват цели на големи разстояния. Тези плавателни съдове обикновено са използвани за патрул на крайбрежни зони и осигуряват възможност за бързо реагиране при морски удари. Поразяването на подобни платформи на док намалява нуждата от морски битки и позволява едновременното атакуване на множество активи.

Корабът „Хамзе“, по-голяма платформа, адаптирана от цивилен корпус, служи като команден кораб, който поддържа мисии по координация и патрулиране. Повреждането на плавателен съд от този клас би могъл да засегне местните функции за командване и контрол, особено в затворена морска среда като Каспийско море.

Израел разшири обхвата на войната с удар по иранския флот в Каспийско море

🇮🇱💥🇮🇷 Израелските военновъздушни сили нанесоха първия си удар в акваторията на Каспийско море, поразявайки няколко бойни кораба от състава на военноморските сили на Революционната гвардия на Иран, отбелязвайки драстично разширяване на географския обхват на ударите по режима в Техеран

Ирански опозиционни медии съобщиха за експлозии в пристанищния град Бандар Анзали, разположен на около 260 км от Техеран. Градът е седалище на един от щабовете на иранския флот, който според очевидци също е бил мишена на атаката. Axios докладва, че ударът е бил насочен към „повече от пет плавателни съда“.

Засегнатият район се намира на около 1300 км от Израел. Атаката е сериозен удар за иранския военноморски флот, който вече понесе значителни загуби от военните действия на САЩ по време на конфликта. Президентът Доналд Тръмп заяви на няколко пъти от началото на войната, че флотът на Иран на практика е бил унищожен.

Каспийско море, което е най-голямото безотточно езеро в света, граничи с Русия, Казахстан, Азербайджан и Туркменистан – все бивши съветски републики. Според доклад на ВМС на САЩ от 2017 г. в Бандар Анзали се намира щабквартирата на Северния флот на Военноморските сили на Ислямска република Иран със зона на отговорност именно Каспийско море.

През изминалия юли, седмици след края на 12-дневната война между Иран и Израел, военноморското крило на Революционната гвардия проведе съвместно военно учение с Каспийската флотилия на Руската федерация, насочено към „повишаване нивото на сигурност в Каспийския регион и засилване на сътрудничеството между ВМС на Русия и Иран“.

През последната година Каспийско море се превърна в арена на сблъсъци между Русия и Украйна. В края на миналата година Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че е използвала дронове, за да нанесе удари по две руски нефтени платформи в акваторията –  „Филановски“ и „Корчагин“, които принадлежат на руския енергиен гигант „Лукойл“.

Русия премести малкия ракетен кораб „Амур“ от Каспийско към Балтийско море.

🇷🇺 Военноморските сили на Руската федерация са преместили малкия ракетен кораб „Амур“ – корвета от клас „Каракрут“ проект 22800, от Каспийско в Балтийско море, съобщават местни източници за наблюдение на флота.

Корабът е бил прехвърлен по вътрешните водни пътища в европейската част на Русия до Кронщат, близо до Санкт Петербург, където се очаква да се присъедини към Балтийския флот.

„Амур“ преди това беше разположен във временно окупирания Крим и Новоросийск като част от Черноморския флот, преди да бъде преместен в Каспийско море на фона на масираните украински атаки с дронове и ракети срещу руски военноморски съоръжения.

Корабът е заложен през 2017 г. в корабостроителница „Залив“ в Керч и е спуснат на вода към края на 2022 г. Официално влиза в експлоатация през 2024 г. и първоначално е разположен в Черноморския флот.

„Амур“ е оборудван с крилати ракети „Калибър“, морско оръдие АК-176МА и противовъздушна отбрана с малък обсег Панцир-М, или Тор-М2КМ.

Корабът принадлежи към серията „Каракрут“, произвеждана от 2015 г. насам, за да усъвършенства способностите на флота за нанасяне на прецизни удари.

Азербайджан проведе тактическо учение за защита на енергийна инфраструктура в Каспийско море.

🇦🇿⚓ Военноморските сили на Азербайджан проведоха тактическо учение с бойни стрелби за защита на морската енергийна инфраструктура на страната под ръководството на настоящия годишен план за обучение.

Министърът на отбраната генерал-полковник Закир Хасанов присъства на Пункта за командване и контрол на учението, където бе информиран от старшите командири за хода и резултатите от всяка фаза на операцията.

Отбелязано бе, че основен фокус на учението, в което участваха бойни, спомагателни и снабдителни кораби на флота, както и специални части и морска пехота, е подобряване на практическите умения на командния състав при вземане на оперативни решения и прилагане на сили в екстремни ситуации.

Според плана за обучение, участващите сили изпълниха редица задачи, насочени към осигуряване на защита на енергийни обекти в азербайджанския сектор на Каспийско море. Тактическите елементи бяха реализирани успешно както през деня, така и през нощта, на брега и на острови, с цел откриване на временни бази на „въображаемия враг“ и ликвидиране на терористични групи в специални операции.

Високо ниво на професионализъм беше демонстрирано и при провеждането на операции по търсене и спасяване, както и при симулираната евакуация на повреден военноморски кораб, съобщават от министерството на отбраната в Баку.

Основната цел на тактическото учение с бойни стрелби е управление на кораби в сложни условия, организиране на взаимодействие между военноморските сили и техните активи, както и подобряване на координацията и съвместните действия.

Министърът на отбраната, следейки хода на учението, оцени положително професионализма на личния състав и изпълнението на поставените задачи и даде съответните указания, според изявление на военното министерство.

Русия и Иран провеждат съвместно учение в Каспийско море.

🇮🇷⚓🇷🇺 Военноморските сили на Ислямска република Иран и Руската федерация започнаха съвместното си учение за търсене и спасяване CASAREX 2025 във водите на Каспийско море.

То се провежда под егидата на Северния флот на Иран и Четвърти военноморски район „Имам Реза“ и ще продължи три дни.

Контраадмирал Мохсен Разаки заяви, че учението ще включва части от ВМС на иранската армия, ВМС на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, Командването на правоприлагащите органи, Каспийската флотилия на ВМС на Руската федерация и наблюдатели от други крайбрежни държави на Каспийско море.

Говорейки на пресконференция, Разаки отбеляза, че учението се провежда под лозунга „Заедно за безопасно и сигурно Каспийско море“ и е предназначено да приложи директивите за разширяване на дипломацията с международно сътрудничество и насърчаване на по-голяма координация между военноморските сили на каспийските държави.

„Учението цели да засили съвместните оперативни способности за морско спасяване и сигурност, да опази маршрутите на търговското корабоплаване и да разработи обща рамка за военноморски учения в бъдеще“, обясни той.

Учението се състои от две фази, крайбрежна и морска, и ще включва широк спектър от операции, включително оказване на помощ на бедстващ кораб, операции по търсене и спасяване, маневри за вертикален трансфер, действия при човек зад борда, плаване във военноморски формации, учения за офицер на вахта, въздушна фотография и военноморски парад.

Резаки подчерта, че Иран е твърдо ангажиран с поддържането на сигурността в Каспийско море и заяви, че „осигуряването на регионална и международна морска сигурност е ключов приоритет за Ислямска република Иран.“

„Нашите военноморски сили няма да толерират никакви морски нарушения и ще работят в тясно сътрудничество със съседните държави, за да гарантират пълна безопасност в целия регион“, каза той.

Иран транспортира ракетни системи към пристанище на Каспийско море.

🇮🇷🤝🇷🇺 Снимки, публикувани в социалните медии от ирански потребители, показват това, за което се предполага, че е процес на доставка на оперативно-тактически ракетни системи Fath-360 (BM-120) и зенитно-ракетни комплекси Arman (Ababil) до иранското пристанище на Бандар-е-Анзали на Каспийско море.

Самият факт, че Бандар-е-Анзали се намира на Каспийско море, предполага, че тези ракетни системи вероятно са подготвени за директна доставка в Русия.

За момента не може да бъде установено със сигурност дали въпросните ирански ракетни системи наистина се насочват към споменатото пристанище и дали впоследствие ще бъдат транспортирани към руска територия.

Това е особено важно, имайки предвид, че в края на декември Иран изрази неочакван интерес към китайските изтребители JF-17 от Пакистан, което подсказва, че има вероятност сделката за руски изтребители Су-30СМ и Су-35 да не бъде реализирана.

Показаната на снимките ракетна система е нов модел иранско оръжие, представен за първи път през февруари 2024 г. Много малко негови снимки са достъпни в публичното пространство, но изявления за нейните възможности са правени от ирански длъжностни лица.

Твърди се например, че зенитно-ракетният комплекс “Арман” може да поразява въздушни цели на разстояние до 120 км и височина до 27 км. Ракетата за тази система се нарича Sayyad-3F, има тегло на изстрелване от около 1000 килограма и заявена скорост на полета до Мах 5.

Всяка пускова установка може да носи три ракети, като според съобщенията има налична и версия с шест ракети, въпреки че конкретният състав на батерията остава неразкрит. Също така се смята, че системата “Arman” може да прехваща не само самолети и крилати ракети, но и балистични ракети с малък обсег.

В същото време не трябва да се изключва, че споменатите ракетни системи може наистина да се насочват от Иран към Русия, но не за да бъдат незабавно използвани във войната срещу Украйна, а за да бъдат подложени на изпитания в тестовия полигон “Капустин Яр” в Астраханска област, който е едно от основните съоръжения на Руската федерация за тази цел.

Руски кораб, заснет на сателитна снимка да „доставя балистични ракети от Иран“.

Сателитно изображение, показващо товарния кораб Port Olya 3 в пристанище в Астраханска област, Южна Русия, 4 септември 2024 г.
📸 Снимка: Maxar

🇷🇺🤝🇮🇷 Сателитни изображения са заснели товарен кораб под руски флаг, акостирал на пристанище в Русия преди седмица, заподозрян в транспортиране на балистични ракети от Иран.

Украински източник заяви пред Sky News, че товарният кораб Port Olya 3 е изпратил около 220 балистични ракети с малък обсег през Каспийско море до Русия, за да бъдат използвани за удари по цели в Украйна. Източникът допълни, че корабът е пристигнал в руското пристанище на 4 септември.

Сателитни изображения, анализирани от екипа на британската телевизия, показват, че на този ден корабът е бил в пристанището на южния руски град Астрахан, разположен на брега на Каспийско море. Данните за проследяване на морския трафик показват, че корабът се е намирал в иранското пристанище Амирабад само шест дни по-рано, на 29 август.

След пристигането си балистичните ракети Fateh-360 са били натоварени на голям товарен влак. Изображението на кораба в пристанището, заснето от сателит Maxar, е направено в 0751 UTC на 4 септември. Два дни по-късно друга сателитна снимка показва, че товарният кораб е напуснал пристанището.

Редовно виждаме кораби да изключват проследяването си, за да прикрият движения. AIS транспондерите се изискват от Международната морска организация на всеки кораб с тегло 300 бруто тона или повече.

В Каспийско море непроследимите кораби стават все по-често срещани, тъй като Иран и Русия продължават да търгуват с оръжия. Тази стратегия е обозначена като „повиквания към тъмни пристанища“. Наличните ограничени данни за проследяване показват, че товаврният кораб Port Olya 3 редовно пътува между Иран и Русия.

Не е ясно къде са отнесени балистичните ракети, след като са пристигнали в руското пристанище. Украинският източник посочи, че вероятно те ще бъдат изпратени на военен полигон, наречен Ашулук, за тестове и за по-нататъшно обучение, преди да бъдат използвани на бойното поле.

Разкритието идва едва ден след като държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен съобщи, че руските въоръжени сили са получили пратки с ирански балистични ракети Fatah-360 и предупреди, че „вероятно ще ги използват след седмици в Украйна срещу украинците“.

Сейед Абас Арагчи, министър на външните работи на Иран, заяви, че Техеран не е доставял никакви балистични ракети на Русия, добавяйки, че санкциите, наложени от САЩ и E3 (Обединеното кралство, Франция и Германия) срещу неговата страна, не са решение.

В Каспийско море се провеждат военноморски учения с участието на Русия и Иран

📸 Снимка: Vitaliy Nevar/TASS

🇷🇺🤝🇮🇷 Учение по морска сигурност с участието на бойни кораби от иранския флот и руски военноморски кораб, е започнало в териториалните води на Иран в Каспийско море съобщи в понеделник говорителят на ученията капитан 1-ви ранг Абас Хасани.

„В маневрите ще участват както военноморски кораби, така и военноморска авиация, включително разрушителите с управляеми ракети Darafsh, Separ и Paykan, два хеликоптера AB-212, корабът Shahid Basir от ВМС на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC). Също така руският кораб SB-45 наскоро навлезе в териториалните води на Иран и ще участва в ученията", съобщава иранската информационна агенция Tasnim.

Представители на останалите прикаспийски държави ще присъстват на военноморските учения като наблюдатели, отбеляза говорителят.

Първият етап от ученията се проведе в понеделник, когато военноморските сили на Иран и Русия упражниха действия по гасене на пожар на борда на търговски кораб, спасяване на бедстващи хора и отстраняване на последствията по предварително подготвен сценарий, каза говорителят.

Иранската информационна агенция Fars съобщи на 21 юли, че руският влекач SB-45 е навлязъл в териториалните води на Иран в Каспийско море, за да участва в ученията по морска сигурност и спасяване.

Иран изпраща стотици балистични ракети на Русия

Иран снабдява Русия с голям брой мощни балистични ракети "земя-земя", казаха шест източника пред Ройтерс. Агенцията отбелязва, че по този начин Техеран задълбочава военното сътрудничество между двете санкционирани от САЩ държави.

Предоставените от Иран около 400 ракети включват много от типа "Фатех-110" - балистични оръжия с малък обсег, като "Золфагар", твърдят три ирански източника. Тази ракета, която може да бъде транспортирана от мобилна установка, е способна да поразява цели на разстояние между 300 до 700 км, твърдят експерти.

Иранското министерство на отбраната и Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) - елитните сили, които контролират иранската програма за балистични ракети, отказаха коментар. Руското министерство на отбраната също засега не е отговорило на запитванията за коментар.

Доставките са започнали в началото на януари, след като беше сключена сделка на срещи в края на миналата година между ирански и руски служители от сферата на отбраната и сигурността, които се проведоха в Техеран и Москва, заяви един от иранските източници.

Ирански военен представител, който, както и останалите източници, поиска да остане анонимен, поради чувствителността на информацията, заяви, че е имало поне четири доставки и че през следващите седмици ще има още. Той отказа да даде повече подробности.

Друг високопоставен ирански служител заяви, че някои от ракетите са били изпратени до Русия с кораб през Каспийско море, а други са били транспортирани със самолет.

"Ще има още пратки", каза вторият ирански служител и добави: "Няма причина да ги крием. Разрешено ни е да изнасяме оръжия за всяка страна, която желае."

Ограниченията на Съвета за сигурност на ООН върху износа от Иран на някои ракети, дронове и други технологии, изтече през октомври, посочва Ройтерс.

Въпреки това САЩ и Европейският съюз запазиха санкциите върху иранската програма за балистични ракети на фона на опасенията относно износа на оръжия за неговите проксита в Близкия изток и за Русия.

Четвърти източник, запознат с въпроса, потвърди, че Русия е получила голям брой ракети от Иран, без да дава повече подробности.

Говорителят на Белия дом по въпросите на националната сигурност Джон Кърби заяви в началото на януари, че САЩ са обезпокоени, че Русия е близо до придобиване на балистични оръжия с малък обсег от Иран, в допълнение към ракетите, които вече са ѝ доставени от Северна Корея.

Американски служител заяви пред Ройтерс, че Вашингтон е видял доказателства за активен напредък в преговорите, но все още няма индикации, че са осъществени доставки. Пентагонът не отговоря засега на запитвания за коментар по темата.

В петък главният прокурор на Украйна заяви, че балистичните ракети, доставени от Северна Корея на Русия, са се оказали ненадеждни на бойното поле, като само две от общо 24 са поразили целите си.

Както Москва, така Пхенян отричат Северна Корея да е предоставяла на Русия боеприпаси, използвани в Украйна, пише БТА.

Експертът Джефри Люис от Института за международни изследвания "Мидълбъри" в Монтерей обаче заяви, че ракетите от типа "Фатех-110" и "Золфагар" са доста по-прецизни оръжия, които могат да нанесат сериозни поражения.

Източник: 24 Часа